Тази вихрена поява на групата привлича вниманието на Паул Ландерс, който е познавал членовете на състава отпреди. Той решава да се присъедини към бандата. Така последната вече наброява петима души. Последен се присъединява кийбордистът Кристиан "Флаке" Лоренц. Той е бил съквартирант с Ландерс, освен това двамата са свирели заедно в пънк-състава Feeling B. Първоначално Флаке е бил доста скептично настроен към идеята, но след солидно количество убеждения от страна на останалите петима в крайна сметка се съгласява да стане член. Шестимата започват работа. Първият им албум, Herzeleid (Мъка) излиза година по-късно. Озаглавен е така, защото всичките членове на бандата имат проблеми с личните си взаимоотношения по време на записите.
Името на групата може да се тълкува многозначно, също както лириките им. През 1988г. в западногерманският град Рамщайн-Мизенбах (Ramstein-Miesenbach) се случва нещастие по време на въздушно шоу в американската военновъздушна база Ramstein - самолетен сблъсък довежда до гибелта на седемдесет и двама зрители и трима пилоти. 346 е числото на ранените. Случката се разиграва пред повече от 300 000 зрители. На този ужасен инцидент е посветена и песента-химн на групата, носеща нейното име. Прави впечатление разликата между названието на града и това на състава - името на бандата съдържа допълнително M, RaMMstein. По този начин то може да се тълкува като "таран" (в миналото често края на тараните бил оформян като глава на козел - донякъде като асоциация, донякъде като уважение, но също така и хитро изкопиране на природния дизайн на изключително пригодената за "разбиване на стени с нея" козя тиква) - тълкувание, усилващо разбиващото звучене на групата и отговарящо на изпълняваната от нея музика. Накратко - RAMMSTEIN е игра на думи между името на печално известната военна база и таран.
Неоспоримо е, че Рамщайн са звезди. Но в тяхна чест на небето се намира и техен астероид-адаш - това е астероидът 110393 Rammstein,
Стилово, Рамщайн е трудно да бъдат конкретно определени. Групата почерпва влияние от групи като OOMPH!, DAF и словенската Laibach, като последното на словенците бива леко преувеличавано. Самите източногерманци донякъде на шега определят музиката си като Танц-Метъл.
Почти всички текстове на Рамщайн са на немски език. Групата е записала английски версии на Engel, Du Hast (с променено значение в английския превод заради непреводимата игра на думи) и Amerika. Кавърите на песните Stripped (Depeche Mode) и Pet Sematary (в която вокалите се изпълняват от Кристиан Лоренц) също са на английски език. Сред парчетата от последните си два албума Рамщайн за пръв път в творчеството си включват и други езици - в песента Moskau от албума (Reise, Reise) например звучат женски вокали на руски език (дело на Виктория Ферш), а пък песента от последния Rosenrot, Te Quiero Puta е отражение на обичта на Тил към латиноамериканското и е изцяло на испански език. Изцяло на руски език е и песента Schtiel (Безветрие), но тъй като в нейното записване вземат участие само Тил Линдеман и Рихард Круспе, тя не може да се постави сред официалната дискография на групата. (Парчето е записано по повод 100 годишнината на мотоциклетите Харли Дейвидсън и е кавърверсия на руската хеви-метъл група Ария.)
Оливер Ридел веднъж заявява: "Немският език се вписва добре в метъл музиката. Френският може и да е езикът на любовта, но немският е езикът на гнева." И наистина, това чувство не е непознато за творбите на Рамщайн. Неслучайно албумът Mutter е определен от критиката като "музика, на която да нападнеш Полша".
Играта на думи е характерен признак за всички текстове на Рамщайн. Почти няма песен, която да може да се тълкува еднозначно. Това си има и своята "лоша" страна, доколкото може да бъде използван подобен епитет - някои текстове не могат да бъдат преведени. Разбира се, физически превод е възможен, но логично следва загуба на словозаиграването. Сексът е силно засегната тема в лирическо отношение - почти всички песни на групата са посветени именно нею. Не липсват и гаври - Amerika, Moskau, Mein Teil... Рамщайн определено умеят да шокират и го правят по един "интелектуален" начин, без да изпадат в пошлости и проява на лош вкус.
В днешното англоцентрично общество е трудно за група, пееща на език, различен от английски да успее да се наложи. И все пак Рамщайн успяват да се сдобият със световна известност. До известна степен това се дължи на уникалното звучене, но то само по себе си не би било достатъчно. Главна причина за известността на Рамщайн са техните буквално неописуеми изпълнения на живо. Всъщност не, биха могли да бъдат описани и то дори само с една дума. Изпепеляващи.
Бандата притежава завиден пиромански арсенал и не спира да развива и усъвършенства изявите си. От първата пироманска изява на групата, състояща се от просто запалване залял сцената керосин. Тил Линдеман е сертифициран професионален пиротехник. А сред огнените каскади, влизащи в репертоара на групата могат да се видят "Драконови маски" (прикачащи се за главата огнепръскачки - клипът на Feuer Frei!); носене на пламтяща перелина (Тил по време на изпълнение на Rammstein, по-късно я заменя с две прикачени към ръцете му огнепръскачки); пеене във взривяващ се впоследствие телефон (Du Hast); запалващи се микрофони, барабанени палки, ботуши; изстрелване на ракети сред публиката. Сред най-огнените изпълнения на живо може да се отнесе едноименното на Mein Teil - при него кийбордистът на групата Флаке свири в голям казан, където впоследствие бива изпържен с помощта на огнепръскачка от Тил. След топлинната обработка двамата се впускат в импровизирана гонитба, където в ролята на преследващ е хер Линдеман с дълъг нож-микрофон. Возенето в гумена лодка над главите на тълпата, каране на двуколесни колички из сцената и трошене на клавири са само други от многобройните изпълнения на групата. Живото изпълнение на Рамщайн е трудно да се опише - който не го е виждал, не може. Който е - няма думи...
Изнасянето на "прегрели" зрители е нещо нормално и очаквано за концерт на великолепната шесторка. Заради характера на изпълненията, самите изпълнители често страдат от обгаряния, но тъй като имат слабост да симулират инциденти и да ги потушават още по-огнено, трудно е да се резюмират обгарянията, които получава Тил Линдеман. По негов адрес Кристоф Шнайдер казва: "Тил непрекъснато се изгаря, но харесва болката".
Видеоклиповете на групата също не могат да бъдат игнорирани. Много от тях получават етикета "скандални" и действително, в употребата на товаа прилагателно спрямо провокативните видета на бандата има резон. Клипове като Mein Teil или пък Mann Gegen Mann предизвикват пяна по устата на критиците, които развихрят въображението си в измисляне на разни небивалици по адрес на групата, коя от коя по-абсурдна, необоснована и нелогична. Клипове като Amerika лепват звучен шамар в подпухналата като в Keine Lust физиономия на американизаращата глобализация. Успехите на великолепната шесторка да скандализира с усмивка под мустак се простират твърде назад - докато критиката изпитва гангренясалите си зъби единствено върху тематиката на клипа към Rammstein, то видеото към Stripped е посрещнато на нож и е бива използвано като аргумент от страна на онези завистници, които не харесват възхода на групата и подклаждат обвинения в националсоциализъм. И всичко това, защото във въпросното видео са използвани кадри от Olympia - филм на немската режисьорка Лени Райфенщал, заснет по повод Олимпийските игри през 1936г.
Албумът Mutter може да се похвали с най-много свои песни, към които са заснети и клипове - 5 на брой. От тях най-голямо внимание предизвикват видеото към Sonne, където шестимата умело са представени като джуджета и Ich Will - изобразяващ обир с цел привличане на интерес и осмиващ журналистическият стремеж да въздигат отрепките в стремежа си към новини.
Със своето уникално, неопределимо звучене, изпепеляващи живи изпълнения, и текстове, в които спокойно можеш да се удавиш (ако разбираш немски - от многосмислеността им, а ако не - заради самото звучене :-D ) за никой, разсъждаващ логично не е изненада стабилната Рамщайнова позиция на самия връх. И ако имате нещастието да се нараните, докато се изкачвате, слушайки ги - може да умрете спокойно - шестимата ще ви издигнат нависоко. Може би не до стратосферата, но до един достоен страстовръх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар