Тил Линдеман

Тил Линдеман, "Гласът" на Рамщайн е роден на 4 Януари, 1963 г. в Лайпциг, но израства в източногерманското селце Вендиш-Рамбау близо до град Шверин. Израства в артистично семейство - баща му, Вернер Линдеман е бил поет, а майка му, Бригите "Гита" Линдеман - художник и писател. Има няколко книги, написани в съавторство със съпруга си. Тил има сестра, 6 години по-млада от него. На 11 годишна възраст се записал в Рощоксия спортен клуб; от 1977 до 1980 бил в пансион. Родителите му се развеждат, когато е на 12 години, през 1975г. В периода 1976 - 1979, Линдеман бил много добър плувец, който станал вице-Европейски шампион при юношите и се е предвиждало да вземе участие и на олимпиадата през 1980г. Но през 1979 той напуснал спортното училище. Една от възможните хипотези е, че е бил изхвърлен заради непозволените му измъквания от италиански хотел. Но също така бил претърпял контузия,- скъсване на коремен мускул, което също би могло да бъде причина. Запитан относно онези времена, Тил споделя: "Всъщност никога не съм харесвал особено спортното училище Беше изключително трудоемко и напрагящо. Но като дете нямаш право да протестираш".
Първата му работа била в торфорежеща компания, но бил уволнен след три дни. Работил е също и като дърводелец, уредник на галерия и кошничар. През 1981 отказал да постъпи в казармата и почти бил вкаран в затвора заради този си отказ. 4 години по-късно, вече на 22 годишна възраст, Линдеман се сдобива с първата си дъщеря, Неле. Тил и приятелката му встъпили в брак малко след раждането на първата им рожба, но скоро се разделили и Тил отгледал дъщеря си сам. По онова време е бил барабанист в пънк банда.
Датата е 9 Ноември, 1989г. Изкуствената граница между двете Германии в лицето на Берлинската стена пада. Тил отпразнувал обединението, като си купил гумени мечета и йогурт от вече бившата Западна Германия. 3 години след падането на стената, баща му умира заради рецидивни злоупотреби с алкохол. Бил погребан близо до селската църква на Ведниш-Рамбау. Според мнозина Тил никога не е ходил на гроба му, а песента "Heirate Mich" е посветена именно на бащината му смърт.
Линдеман имал и втора дъщеря, отново предоставена със съдействието на Аня Келсинг, бившата му жена. Тя твърдяла, че Тил упражнявал насилие спрямо нея по време на отношенията им и че отказвал да плаща издръжката на дъщеричката си Марие-Луизе (родена 1993г.). Линдеман ве е коментирал тези й родени от злоба твърдения.
В интервю, което дават заедно с Рихард Круспе Тил заявява, че Рамщайн ще свирят заедно, докато един от тях умре. Китаристът Паул Ландерс от своя страна през 2005 разкрил в интервю, че Линдеман си има испаноезична приятелка, която му помогнала да напише "Te Quiero Puta". Същата година, в интервю за небезизвестното списание Плейбой Тил заявява, че е намерил жената, с която може да прекара остатъка от живота си.
Музикалната кариера на Тил води началото си от 1988г., където той лумкал барабаните в Шверинската пънк група "First Arsch" (заглавие, преведуемо като Първи Задник).Те създават един албум, носещ заглавието Saddle Up. Взел участие и в песен на друга немска пънкария, наречена Feeling B - "Lied von der unruhevollen Jugend" (Песен на безразсъдната младеж). В същата група били още сегашният китарист на Рамщайн Паул Ландерс и клавиристът Кристиан "Флаке" Лоренц. По-късно, през 1990, Линдеман започнал да пише текстове, базирани на стиховете, които сътворявал. По време на кратко турне с групата си, състояща се от бас и барабани и използваща гост китаристи (обикновено Рихард и Паул), се родила и идеята за страничен проект, в който Тил да заеме мястото на вокал. През 1994 година групата взема участие и впоследствие печели конкурс в Берлин, който им позволява да запишат демо от четири парчета. Линдеман се премества да живее в Берлин, към групата се присъединява Паул Ландерс и привиканият от него Флаке.
На 5 Юни, 1999, в Уорчестър, Масачузетс Тил и Флаке са арестувани заради живото изпълнение на Buck Dich. Били задържани за ден и на следващия такъв освободени срещу такса от 25 долара. След няколко месеца в крайна сметка били осъдени да заплатят 100 долара. По-късно, в интервю Тил споделя, че Buck Dich била неговото любимо живо изпълнение: "Харесва ми да е*а кийбордиста... не, не ми харесва да чукам кийборда, той е твърде отегчителен... и студен".
През 2002 година Линдеман издава книгата с поезия Messer (Нож). Тя се състои от 54 поеми, събрани от Герг Хоф, автор на книгата Рамщайн и също така дизайнер на груповата пиротехника за няколко години. Последният организира и светлинното новогодишно шоу в София в края на 2006та година по повод приемането на България в ЕС.
Линдеман има няколко участия във филми. През 2003 година участва в детският филм Пингвинът Амундсен, като му е поверена ролята на злодей, който се опитва да отвлече пингвина. Други негови изяви са в ролята на защитник на животинските права във "Vinzent", френският Pola X (1999) и себеизиграването си във xXx (2002), където е заснета цялата група, изпълняваща Feuer Frei! наживо.
Заради "огнеопасността", с която са пропити шоутата на Рамщайн, Тил има сертификат пиротехник. Многократните инциденти по време на живите изпълнения стават причина за прилагане на по-професионален подход. Макар повечето от инцидентите да са нарочно инсценирани от бандата с цел допълнително нажежаване на публиката (в буквален смисъл!) и потушаването на необузданите пламъци да става по начин, за който народът е рекъл "наливане на масло в огъня". Но Тил е човек, който обича болката. Това личи не само от изпълненията му по концерти, от които разбиване на главата с микрофон, самобичуване, пърлене и прочие са само една малка част. Според изказвания на бандата, Линдеман се самонаранява и преди концерти, за да може да се вживее по-дълбоко в изпълненията си.